На ...
- Погледни към мен, мили,
пред тебе стоя аз, каквато съм – истинска!
Красива!
Желана и нежна,
но защо казваш – с жестокост безбрежна?
- Показах ти рая с моята красота,
но не разчитай ти повече на това!
Защото за мене бе само игра!
Думи аз много мога да казвам,
но нали с постъпките си
истината показвам –
не си достоен за обичта
на такава - като мене - жена!
Какво от това, че теб ще боли?
Вече изрекох – мен забрави!
Излишни, напразни са твойте мечти.
Поиграх си и стига! Повече не мисли!
Дано думите мои
сърцето твое да разбере:
„За другиго всичко!
Да! Бих го направила!
Но за теб - Не!”
И не кори ме за тези слова!
Та нали съм само Жена!
Обичай ме,
скъпи приятелю мой,
каквато съм аз
или онази, от която
потъна в захлас!
- Но, Мила, кажи ми,
искам да разбера:
в очите ти струвам ли
поне жълтица една?
- Ако си умен,
по постъпките мои
ще разбереш свойта цена!
Обикна ме, зная, но какво от това?
Беше за мен само жестока игра!
И запомни –
Аз съм само Жена!
© Вили Тодоров Всички права запазени