3.08.2004 г., 21:23

Откровение

2.2K 0 1
В ръцете ти съм като глина,
докосвайки, извайваш мойте форми.
Душата ми твоя е картина,
рисуваш ти нюансите й сложни.

Сълзите ми са еликсир от боговете,
отпиваш жадно капки бистри.
Устните ми - на роза цветовете,
се сливат с твоите във утрините чисти.

Косите ми, събрали ветровете,
дъха на лятото за тебе носят.
Мечтите ми, избягали от страховете,
както вълните пясъка си, тебе гонят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е!Ако искаш всичките ти стихове да са така въздействащи, опитай се да ги сътворяваш като това нежно стихотворение, което грабва!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...