3.08.2004 г., 21:23

Откровение

2.2K 0 1
В ръцете ти съм като глина,
докосвайки, извайваш мойте форми.
Душата ми твоя е картина,
рисуваш ти нюансите й сложни.

Сълзите ми са еликсир от боговете,
отпиваш жадно капки бистри.
Устните ми - на роза цветовете,
се сливат с твоите във утрините чисти.

Косите ми, събрали ветровете,
дъха на лятото за тебе носят.
Мечтите ми, избягали от страховете,
както вълните пясъка си, тебе гонят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е!Ако искаш всичките ти стихове да са така въздействащи, опитай се да ги сътворяваш като това нежно стихотворение, което грабва!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...