3.08.2004 г., 21:23

Откровение

2.2K 0 1
В ръцете ти съм като глина,
докосвайки, извайваш мойте форми.
Душата ми твоя е картина,
рисуваш ти нюансите й сложни.

Сълзите ми са еликсир от боговете,
отпиваш жадно капки бистри.
Устните ми - на роза цветовете,
се сливат с твоите във утрините чисти.

Косите ми, събрали ветровете,
дъха на лятото за тебе носят.
Мечтите ми, избягали от страховете,
както вълните пясъка си, тебе гонят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е!Ако искаш всичките ти стихове да са така въздействащи, опитай се да ги сътворяваш като това нежно стихотворение, което грабва!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...