Написах това любовно откровение за единствения човек, когото обичам истински. Посвещавам ти го с цялата си любов и всеотдайност, дано ти хареса !
Откровение
Сърцето ми от чувства пак прелива,
душата ми е в твоите очи,
отдавна тез неща на тебе дадох,
прави със тях каквото искаш ти!
Не ме е страх, че ще те няма,
не ме е страх, че ще съм сам...
Не ме е страх от стари рани -
воювам аз до днес със тях!
Но ужас пълни ми душата
усетя ли, че страдаш ти.
И как ужасна е тъгата,
заседнала в очите ти!
Сълзите ти да виждам аз не искам -
разкъсва всяка моето сърце.
Със устните си искам да ги скрия,
да няма и следа по твоето лице.
Как искам да съм златна рибка,
подскачаща в ръцете ти
и всичко, дето пожелаеш,
в секундата да се яви!
Събуждам се, а теб те няма
и буден в нощите стоя,
сънят от мене бяга и не ме намира
усмивката ти, аз не видя ли!
Съдбата слага своите капани
и иска да ни улови.
В миговете разпиляни
да литнат нашите мечти.
Сега заставам аз пред тебе,
по-истински от всякога,
ръцете си към теб протягам -
със твоите да ги вплета.
Вярвам във тебе и вярвам в мен,
сега и навеки го казвам навред,
че искам с теб животa да деля
и че без тебе… Ще умра!
© Юри Никифоров Всички права запазени