24.06.2009 г., 14:45

Откровение

1.3K 0 4

Написах това любовно откровение за единствения човек, когото обичам истински. Посвещавам ти го с цялата си любов и всеотдайност, дано ти хареса !

 

 

Откровение

 

Сърцето ми от чувства пак прелива,

душата ми е в твоите очи,

отдавна тез неща на тебе дадох,

прави със тях каквото искаш ти!

Не ме е страх, че ще те няма,

не ме е страх, че ще съм сам...

Не ме е страх от стари рани -

воювам аз до днес със тях!

Но ужас  пълни ми душата

усетя ли, че страдаш ти.

И как ужасна е тъгата,

заседнала в очите ти!

Сълзите ти да виждам аз не искам -

разкъсва всяка моето сърце.

 Със  устните си искам да ги скрия,

да няма и следа по твоето лице.

Как искам да съм златна рибка,

подскачаща в ръцете ти

и всичко, дето пожелаеш,

в секундата да се яви!

Събуждам се, а теб те няма

и буден в нощите стоя,

сънят от мене бяга и не ме намира

усмивката ти, аз не видя ли!

Съдбата слага своите капани

и иска да ни улови.

В миговете разпиляни

да литнат нашите мечти.

Сега заставам аз пред тебе,

по-истински от всякога,

ръцете си към теб протягам -

 със твоите да ги вплета.

Вярвам във тебе и вярвам в мен,

сега и навеки го казвам навред,

че искам с теб животa да деля

и че без тебе… Ще умра!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юри Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...