24.06.2009 г., 14:45 ч.

Откровение 

  Поезия » Любовна
1003 0 4

Написах това любовно откровение за единствения човек, когото обичам истински. Посвещавам ти го с цялата си любов и всеотдайност, дано ти хареса !

 

 

Откровение

 

Сърцето ми от чувства пак прелива,

душата ми е в твоите очи,

отдавна тез неща на тебе дадох,

прави със тях каквото искаш ти!

Не ме е страх, че ще те няма,

не ме е страх, че ще съм сам...

Не ме е страх от стари рани -

воювам аз до днес със тях!

Но ужас  пълни ми душата

усетя ли, че страдаш ти.

И как ужасна е тъгата,

заседнала в очите ти!

Сълзите ти да виждам аз не искам -

разкъсва всяка моето сърце.

 Със  устните си искам да ги скрия,

да няма и следа по твоето лице.

Как искам да съм златна рибка,

подскачаща в ръцете ти

и всичко, дето пожелаеш,

в секундата да се яви!

Събуждам се, а теб те няма

и буден в нощите стоя,

сънят от мене бяга и не ме намира

усмивката ти, аз не видя ли!

Съдбата слага своите капани

и иска да ни улови.

В миговете разпиляни

да литнат нашите мечти.

Сега заставам аз пред тебе,

по-истински от всякога,

ръцете си към теб протягам -

 със твоите да ги вплета.

Вярвам във тебе и вярвам в мен,

сега и навеки го казвам навред,

че искам с теб животa да деля

и че без тебе… Ще умра!

 

 

 

© Юри Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??