2.04.2025 г., 6:38

Откровение

204 0 0

     О Т К Р О В Е Н И Е

 

Извинявам се на всички ония,които

смисъла от анонса в сайта не могат да схванат

по темата,чиято нишка в него е скрита-

нататък стилът ми непроменен си остава.

 

Колкото мога старая се,

да бъда конкретен и ясен,

но Душата ми волна не трае

пред шедьоврите на контраста.

 

Всеки сам трябва да сдъвче,

храната що елегантно поднасям,

от трудното лесно се кръшка,

но се увеличава пътя до края.

 

Така гласи закона на Физиката,

"По полегатото се по-лесно изкачва"-

на върха чакат Духовните свитъци,

с които към Просветлението се крачи.

 

Благодаря на ония,които ме следват

и с тяхна помощ заедно преодоляваме

препятствията по пътя безкраен,

опасен и труден от Алфата към Омегата,

по стъпките на Господ и на Него уповавайки се.

 

27.03.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....