Откровение
Аз съм тук и чакам те за среща,
забравила за своята тъга.
И ето, виждам те отсреща -
забързан с роза във ръка.
Сърцето трепва, душата се смущава –
за кой ли път на кръстопът застава:
да те прегърна или да те целуна,
или пък да те посрещна с мила дума?
Но в крайна сметка правя трето:
поглеждам те с копнеж в сърцето
и скривам своето желание
зад маската на нямото страдание.
И чакам сам да се досетиш
за огъня, който в мен гори
и, че ако не се предпазиш,
може и теб да изпепели.
Не ме оставяй да изтлея
отвърни на моя зов.
Тогава аз ще ти изпея
думи за любов.
Но ти пристъпваш смело
протегнал две ръце.
Как бих могла да ти ги върна? –
пленил си вече моето Сърце.
03.06.1999 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женя Николова Всички права запазени
На някои места губиш ритъм, но е хубаво.