Осъзнах, че още те обичам и без теб сърцето ме боли.

Боли ме от мълчанието ти и от погледите, изпълнени с омраза.

Къде сгреших, кажи ми! Моля те, не ме мъчи!

Може би те обичах прекалено много,

може би поисках от теб твърде много.

Сигурно ме мислиш за глупачка,

сигурно се смееш ти на моите сълзи,

но кажи ми как да спре да ме боли?!

Бог ми е свидетел, че опитах,

опитах се да те забравя, но уви,

твоята усмивка сърцето ми плени.

Разбрах, че всички твои думи са били измама,

че за тебе всичко е било една голяма драма.

Дори когато в любов си ми се вричал,

ти тайно друга си обичал!

Боли ме, но не мога да те мразя,

безумно страдам, но мълча.

Едничка самотата е с мен сега,

само на нея мога да се доверя.

Смъртта е единственият начин за спасение,

да избягам аз от своето влечение.

Ще дойде ден и ще разбереш, че ме обичаш,

ще търсиш моя поглед в чуждите очи,

но ще бъде вече късно, може би.

Ще лежа аз някъде студена,

мъртва, но щастлива.

Само душата ми, като ранена птица,

вечно ще лети след теб

и ще ти шепти с моя забравен гласец:

Обичам те! Обичам те!