15.11.2006 г., 13:55

Откровение

851 0 3

Обичам те, не мога повече това да крия.

Обичам те, това е някаква магия.

В мислите ми ти си нощ и ден

и слънцето, луната и звездите си за мен.


Обичам те, не мога повече това да крия.

Обичам те, без теб не мога вече да живея.

В сърцето ми закотви се и там остана,

за да нанасяш с всеки поглед следващата рана.


Обичам те, не искам вече аз това да крия.

Обичам те, обсебена от теб и любовната магия.

В живота ми безмълвно ти се настани,

за да те обичам и да моля: “Вечно с мене остани!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...