Nov 15, 2006, 1:55 PM

Откровение

  Poetry
853 0 3

Обичам те, не мога повече това да крия.

Обичам те, това е някаква магия.

В мислите ми ти си нощ и ден

и слънцето, луната и звездите си за мен.


Обичам те, не мога повече това да крия.

Обичам те, без теб не мога вече да живея.

В сърцето ми закотви се и там остана,

за да нанасяш с всеки поглед следващата рана.


Обичам те, не искам вече аз това да крия.

Обичам те, обсебена от теб и любовната магия.

В живота ми безмълвно ти се настани,

за да те обичам и да моля: “Вечно с мене остани!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...