Nov 15, 2006, 1:55 PM

Откровение

  Poetry
858 0 3

Обичам те, не мога повече това да крия.

Обичам те, това е някаква магия.

В мислите ми ти си нощ и ден

и слънцето, луната и звездите си за мен.


Обичам те, не мога повече това да крия.

Обичам те, без теб не мога вече да живея.

В сърцето ми закотви се и там остана,

за да нанасяш с всеки поглед следващата рана.


Обичам те, не искам вече аз това да крия.

Обичам те, обсебена от теб и любовната магия.

В живота ми безмълвно ти се настани,

за да те обичам и да моля: “Вечно с мене остани!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...