ОТКРОВЕНИЕ
Плача Аз,
Плаче и сърцето с мен.
Плаче и душата,
Стонове на болка в мен.
Аз обичах, Аз мечтах,
Че без сълзи във радост ще вървим.
Двама влюбени щастливо
Дерзаещи и мислещи като един.
Аз се трудих нечовешки
Бизнес,обекти и пари.
Вярвах в теб – живях без изневери
Отблъсвах женски погледи дори.
Когато всичко губил съм за миг
И пламъка във мен угасва,
Бледен и умислен – а съм Щастлив,
Че вяра и любов за теб остава.
Защо ти трябваше да ме виниш,
Защо ти трябваше да ме убиваш.
Защо живяла си в измама с мен,
Защо достойнството погуби в мен.
Мъж съм – ДА
Но много ме боли,
Че не овардих любовта НИ
И плача,плача със сълзи....
16-11-2006 год
© Желязко Марков Всички права запазени