28.02.2007 г., 9:28

Откровение

1.4K 0 5
Откровение

Знаеш ли, че пея без мелодия?
Знаеш ли, че думите не стигат
да напиша благодатна и добра симфония,
за да излея просто... Истината.

Знаеш ли, че искам да отлитна,
но на практика това е невъзможно.
В мен кипи надежда като птица,
подготвяща се всеки миг за полет.

Знаеш ли, че искам да избягам
от примката на зло и мръсотия?
    
И още нещо ще ти кажа:
Уважавам всички тия,
които ме нападат ежедневно,
за да ме
               проснат
                            по лице
                                                 на пода.
Но не успяват те,
не могат да надвият
най-добрия ми Приятел – Бога.

1999 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...