Feb 28, 2007, 9:28 AM

Откровение

  Poetry
1.4K 0 5
Откровение

Знаеш ли, че пея без мелодия?
Знаеш ли, че думите не стигат
да напиша благодатна и добра симфония,
за да излея просто... Истината.

Знаеш ли, че искам да отлитна,
но на практика това е невъзможно.
В мен кипи надежда като птица,
подготвяща се всеки миг за полет.

Знаеш ли, че искам да избягам
от примката на зло и мръсотия?
    
И още нещо ще ти кажа:
Уважавам всички тия,
които ме нападат ежедневно,
за да ме
               проснат
                            по лице
                                                 на пода.
Но не успяват те,
не могат да надвият
най-добрия ми Приятел – Бога.

1999 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...