Feb 28, 2007, 9:28 AM

Откровение

  Poetry
1.4K 0 5
Откровение

Знаеш ли, че пея без мелодия?
Знаеш ли, че думите не стигат
да напиша благодатна и добра симфония,
за да излея просто... Истината.

Знаеш ли, че искам да отлитна,
но на практика това е невъзможно.
В мен кипи надежда като птица,
подготвяща се всеки миг за полет.

Знаеш ли, че искам да избягам
от примката на зло и мръсотия?
    
И още нещо ще ти кажа:
Уважавам всички тия,
които ме нападат ежедневно,
за да ме
               проснат
                            по лице
                                                 на пода.
Но не успяват те,
не могат да надвият
най-добрия ми Приятел – Бога.

1999 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...