Откровение
Нямам много място тук
между Големите! Поклон дълбок,
таланти... Но пък всъщност,
заради вас посмях дори пред себе си
да си призная... как сама се чувствам...
Попаднах, водена от болката,
във царството на парещото слово
и всеки ред от вас дамгоса ме.
Не ще съм същата отново.
И вместо да потъна в пъкъла
на мъката, която ме разяждаше,
аз сякаш се завръщам в себе си
чрез светлината ви изкряща.
Простете малките ми опити
да оплета във думи всичко сплетено
в душата ми на възел. Болка е...
Ала сред вас е истинско, поети!
Надежда носите, че има нещо
отвъд преструвките и греховете.
Души, докоснати от Бога!
Не спирайте! Бъдете!... и пишете.
22.05.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Анчева Всички права запазени
