azsamata (Галя Анчева)
13 34
22.05.2008 г., 16:57 ч.

Откровение 

  Поезия » Друга
777 0 4
 

Нямам много място тук

между Големите! Поклон дълбок,

таланти... Но пък всъщност,

заради вас посмях дори пред себе си

да си призная... как сама се чувствам... 

Попаднах, водена от болката,

във царството на парещото слово

и всеки ред от вас дамгоса ме.

Не ще съм същата отново.

И вместо да потъна в пъкъла

на мъката, която ме разяждаше,

аз сякаш се завръщам в себе си

чрез светлината ви изкряща.

Простете малките ми опити

да оплета във думи всичко сплетено

в душата ми на възел. Болка е...

Ала сред вас е истинско, поети!

Надежда носите, че има нещо

отвъд преструвките и греховете.

Души, докоснати от Бога!

Не спирайте! Бъдете!... и пишете.

 

 

22.05.2008

© Галя Анчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса и съм благодарна,че прочетох!
  • Ръкопляскам ти права...и ти благодаря...
    с обич и уважение към теб и таланта ти, мила Галя.
  • Благодаря, мило момиче!
    Но не мисля, че хората сме различни! Носим души, изразяваме емоции, пишем!
    Ти също го умееш! Твори, а ние ще те четем!
  • Усещането ми е познато...И аз като теб го трансформирах в стих.Поздрави!
Предложения
: ??:??