4.09.2007 г., 23:44

Откровение

1K 0 2
Сърцето ми ще бъде разрушено
от най-обичаните същества.
Когато се стремим към промени,
премазваме понякога сърца.

И само, майчице, ти ме разбираш,
че, може би, най-силно ме обичаш.
Умирам, майчице, от обич аз умирам,
че силната любов помита всичко!

Сърцето да се къса вече свикна.
И всеки дърпа, взел парче от мен.
Оставам неразбрана, като викна,
че някой ден от обич ще умрем.

И само, майчице, сълзите парят,
когато се затварям в самотата.
И мисля, майчице, това е краят.
Но няма, няма край земята...

Сърцето ми все повече изчезва
за най-обичаните същества.
Но аз ги моля да поспрат във него
преди да съм посрещнала смъртта.

И само, майчице, ще дойде вятър
да ми отнеме и мечтите,
с които прекосих земята...
Че силната любов помете всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горяна Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...