4.09.2007 г., 23:44

Откровение

1K 0 2
Сърцето ми ще бъде разрушено
от най-обичаните същества.
Когато се стремим към промени,
премазваме понякога сърца.

И само, майчице, ти ме разбираш,
че, може би, най-силно ме обичаш.
Умирам, майчице, от обич аз умирам,
че силната любов помита всичко!

Сърцето да се къса вече свикна.
И всеки дърпа, взел парче от мен.
Оставам неразбрана, като викна,
че някой ден от обич ще умрем.

И само, майчице, сълзите парят,
когато се затварям в самотата.
И мисля, майчице, това е краят.
Но няма, няма край земята...

Сърцето ми все повече изчезва
за най-обичаните същества.
Но аз ги моля да поспрат във него
преди да съм посрещнала смъртта.

И само, майчице, ще дойде вятър
да ми отнеме и мечтите,
с които прекосих земята...
Че силната любов помете всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горяна Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...