4 сент. 2007 г., 23:44

Откровение 

  Поэзия
714 0 2
Сърцето ми ще бъде разрушено
от най-обичаните същества.
Когато се стремим към промени,
премазваме понякога сърца.

И само, майчице, ти ме разбираш,
че, може би, най-силно ме обичаш.
Умирам, майчице, от обич аз умирам,
че силната любов помита всичко!

Сърцето да се къса вече свикна.
И всеки дърпа, взел парче от мен.
Оставам неразбрана, като викна,
че някой ден от обич ще умрем.

И само, майчице, сълзите парят,
когато се затварям в самотата.
И мисля, майчице, това е краят.
Но няма, няма край земята...

Сърцето ми все повече изчезва
за най-обичаните същества.
Но аз ги моля да поспрат във него
преди да съм посрещнала смъртта.

И само, майчице, ще дойде вятър
да ми отнеме и мечтите,
с които прекосих земята...
Че силната любов помете всичко.

© Горяна Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??