himik (Иван Христов)
21 10
16.11.2023 г., 22:55 ч.

Откровение/акростих/ 

  Поезия » Акростихове
317 2 4

Ако нявга ме разлюбиш
Без причина, без вина,
Всичко в мене ще погубиш –
Гроб ще е за мен света.

Дълго-дълго ще догаря
Есента на мойте дни,
Жива рана ще отваряш,
Зърна ли те с друг. Помни!

Искам с теб да съм до края –
Както бог е повелил.
Любовта си нейде в рая
Може с теб да съм открил.

"Нека ме изгаря вечно
Обичта ти с огнен знак!"
Призрачно и тъй далечно
Рози пръскат аромат.

"Само теб си имам вече!
Ти остана в моя свят!" –
Уж небрежно го изрече –
Фалшът не ти е познат...

Храм в сърцето си изграждам,
Църква в своята душа,
Чувство свято в мен се ражда,
Шепнат моите уста.

Щастието ми обгръща
Ъгълче в безкрайността,
Юношата в мен се връща
Яхнал сбъдната мечта.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??