Откровения
Спомен от времето, прекарано с теб,
ранява душата, обсебва и мислите…
Не мисля за друго, за спомена само...
Във мисълта ми твоят образ изгрява.
Лъчите на изгрева проникват през тялото,
лъчите на спомена променят сърцето…
Вървя по алеята с теб, но те няма…
И сядам по пейките с теб, но те няма..
Спомена само при тебе ме връща.
Къде си и как си? – се питам във нощите…
Морето остана далече в мечтите ни,
когато на лунна пътека се вричахме…
във вярна любов…
Не обещавахме вярност след време отминало…
Обичах те истински чисто…
но спомена връща ме в минало,
когато със теб си мечтаехме -
За бъдеще с щастие вечно!!!
Намерих те моя любов!!!
Излъгах, а после загубих…
Виновна съм, зная и плащам…
Със сълзи в очите и нощи безсънни…
Детето ми мило, ме връща от спомена… -
Мамо обичам те!!!…
Обичам те! - казвам ти тихичко,
само в съня си...
И пак се събуждам!!!!!
13.07.1999г..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ani Koeva Всички права запазени
