Спомен от времето, прекарано с теб,

ранява душата, обсебва и мислите…

Не мисля за друго, за спомена само...

Във мисълта ми твоят образ изгрява.

Лъчите на изгрева проникват през тялото,

лъчите на спомена променят сърцето…

Вървя по алеята с теб, но те няма…

И сядам по пейките с теб, но те няма..

Спомена само при тебе ме връща.

Къде си и как си? – се питам във нощите…

Морето остана далече в мечтите ни,

когато на лунна пътека се вричахме…

във вярна любов…

Не обещавахме вярност след време отминало…

Обичах те истински чисто…

но спомена връща ме в минало,

когато със теб си мечтаехме -

За бъдеще с щастие вечно!!!

Намерих те моя любов!!!

Излъгах, а после загубих…

Виновна съм, зная и плащам…

Със  сълзи в очите и нощи безсънни…

Детето ми мило, ме връща от спомена… -

Мамо обичам те!!!…

Обичам те! - казвам ти тихичко, 
само в съня си...

И пак се събуждам!!!!!

13.07.1999г..