Спомен от времето, прекарано с теб,
ранява душата, обсебва и мислите…
Не мисля за друго, за спомена само...
Във мисълта ми твоят образ изгрява.
Лъчите на изгрева проникват през тялото,
лъчите на спомена променят сърцето…
Вървя по алеята с теб, но те няма…
И сядам по пейките с теб, но те няма..
Спомена само при тебе ме връща.
Къде си и как си? – се питам във нощите…
Морето остана далече в мечтите ни,
когато на лунна пътека се вричахме… ...