25.11.2021 г., 9:52

Откровения

631 0 0

Тежка мъка в душата си имам.
Аз дечица си нямам. Дечица.
Сам живея. В студената зима
се спомина жена ми Зорница.

Къшей хлебец на масата плаче.
Всеки ден аз живея насила.
От хиляда години съм мрачен.
В мен тъгата гнездо си е свила.

Няма кой да ми каже любими.
Няма кой да избърше сълзите.
Сам живея от двеста години
и линее сърцето в гърдите.

Аз съм вече умиращо дядо.
Пред очите на всеки умирам.
Май говоря ти глупости, чадо,
но за друго слова не намирам.

Тази вечер с небето ще пея.
Ще милея за своята птица.
Сам-самичък до болка живея.
Аз дечица си нямам... Дечица...

Тръгвай, чадо, по пътя си светъл.
Всички ние в живота сме птици.
Аз ще стана на шепичка пепел
и ще хвана дланта на Зорница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...