25.10.2007 г., 23:13

Откровенско либовну излияние

1.5K 0 28

Убичам тъ! -
ма перна междумислие.
И кат тъ гледам,
шъ са изпоружа.
Виж къв съм убав,
строен, свеж и чист,
а не кат оня...
Гатювия плужек.

Пуслушай мъ.
Съга тъ къндърдисвам.
На вашите
ша дам иднъ уфцъ.
И ако толкувъ
не искат да далдисат
с идно тиле,
по мой да тъ сменът.

За ко мъ гледъш,
секаш ша ма вариш?
То аз съм врял,
чи даже прекипял.
Задигай фусти,
портити отваряй,
чи толкуз сакам,
та съм отмалял.

Како - "Не щъ!"...
Тез думи да не чувам!
Де пее попъ,
другити мълчът.
Виж пупадиятъ
не спиръ дъ слугувъ,
а теб, се гатювия
ти е у глъвътъ.

Замина той,
спуружи съ... Тува йе!
Сига съм сам иргенин.
Ут дубро.
Тръгаш ли със мен?
Ил'та остаям...
Щот мОми Госпуд,
турил в тва сило.

Надигъш съ.
Аз знам, чи щи аресъм.
Гиздав съм!
Юначен!
По!
И арен!
И тамъзлък,

ша имами наесен.

 

Кат нема кака кой...
Либи, който свари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ни мой да бягаш току-тъй,
    чи цялото село щъ тъ подгони!
    Изплаши съ ти! Въй, въй, въй!
    И ето, управдания зарони...
    Що беше, що ли пък сега стана...
    пред свършен факт да дезертираш?
    Силоту тебе чака... чака веселба!
    И няма връщане назад, нали разбираш!?

  • КлюнА мъ щъркело по нивнимание
    га мъ дунеси - Те тук, ве. На!
    Ей мъ с "Престъпление и наказание",
    за теби - "Прелъстена, изоставена".
    Ни мой съм ази младоженец вечи,
    закото съм, пройдохъ на години.
    На теб ти иди млад, зилен - наречен
    да мой да тъ обгрижва лете, зиме.
    Ща зяпъ, щи съ радвъ, куту пиле,
    Ща гледъ, щъ онождъ и ща рани.
    Мен кукувиците, ума съ ми изпиле
    а пъ склирозътъ, впригна мъ ощи лани.
    За ко съм ти, да мъ посочваш с пръст
    да вариш мойте ко'кли пу сиденки.
    Кат доди некой да ми викаш - Ссст!
    и да мъ пращъш за зилени дренки.
    Моити връстъници имат внуци.
    За ко мий ас да бъда младожен?
    Убищавъм да ти прая гуци-гуци
    с придимству, кату стар ирген.
  • Хаххахаха* Лудииии... ПобъркАхте се бре!
  • авеееееей, Хухавелинооооооо, теб га те апнал щъркело, ше трее да е бил кьорав щъркел, че не те апнал баш на правилното место!!!
    Бе, серсеминооооо, явно и ти си окьоравел - къв шафер - ти си младоженекот! Нема не искам, оти да не вадим кремъклийката, та мЕсто да си не намериш! Оди са облачай, че попа и сите гости от силото в черквата чакат, хаирсъзиноооо. Да та натима булаки! (тва не знам кво значи точно, ма си го помня от баба и си е некво пустосване )
  • Нескъ съ прибиръм. Кат умувам
    и гледъм - Уауууу, май панаир е туй?
    Кмет ша са избира и гласуват
    На стОбора прочетох: "ГОЛОС-УЙ!!!"
    Бе викам си,руснаци ли дудоха,
    за енти път, да ни освобождавът?
    Кат са замислих - тез пройдохи,
    луди ли са, пак да го направът...
    Недумислил, а зема а съ размотая,
    то нескъ у силоту - баш гизме.
    На банята ду никрулозити са самях!
    Убявъ, ду убявъ чакът мен.
    Чи дажи извур нощин бил протекъл
    и ази кат ахмак съм са напил.
    Гьотверен съм, знам и съм изперкъл...
    Ма ни помня... Бая дебит ша е бил.
    То край идин гиран ли съм съ косил.
    в идна ли кофъ сюрвал съм главъ.
    И на момите кофите съм носил,
    но сал ду плевникъ, там дигахъ полъ.
    Чи съм пруклетник, знам гу ут дите.
    "Шматкъ", "шемет" - ногу ми отивът.
    Идна съчмъ, големъ кат гюле
    в главатъ ми, от бебе са йе скрилъ.
    Свадбъ неква тука сти стъкмили.
    Кум па кметъ, вечи са ценил.
    Шаферкити, Боже кви са мили...
    Ду тех ша съ наредъ - шафер мил.
    На кой муй причирнелу ут тигло,
    та йе решил... тъй, жив да съ пиче?
    Младъ булкъ ш'има в туй сило-
    Стегайти съ пичуве... - Оле!!!


Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...