17.08.2005 г., 20:41 ч.

Откъснатата маргаритка 

  Поезия
1038 0 1
Една земя,едно небе,
множеството планини и брегове,
за които честичко си мисля аз
и докосвам ги във този късен час.
Не  усещам ни умора,нито студ,
и сякаш цялата горя,обляна в светлина,
мечтаейки да зърна,да открия
пламъчето ярко в моята душа.
Лутам се неуморно и безследно,
дори не знам какво ще срещна,
дали това ще бъде моята поредна грешка?!

© Антония Радославова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??