Отлежало вино
Седни до мен. Да пийнем чаша вино.
Но не горчиво. Прелива от горчиви дни.
От отлежалото сипи, то някак пó отива
на нашите години, жаждата да утоли.
Че жадни си останахме във този свят
за топла дума, за прегръдка, за любов.
С чупливо щастие денят ни радва пак…
И пак без прошка е поредният урок.
Седни. Защо да бързаме? Наздраве!
Не сме ли ние като виното и любовта?
Един на друг си подаряваме безкрая
и пак не спираме да вярваме във чудеса!
Аз съм лозата плодна, утрин подир дъжд.
Живителният сок в листата ми си ти.
Не помниш ли? Говорили сме неведнъж,
че всеки стрък единствено с любов плоди́.
Ухае дяволски на ябълки и вино стаята.
Свещта загадъчно трепти в зениците.
Два въглена изгарят ме… А бях забравила,
че любовта говори най-добре… с очите ти.
Честит празник, приятели, на виното и любовта!🍷❤️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
