... отлистено...
... отлистено...
Ще мина през града, посипан със листа червени.
Несвястна нощ… или пък слънчев ден е…?
Ще се проточи сянката ми – тиха и самотна.
Ще свие в уличката с гръб на дива котка.
И няма думите ми да извиват сърпа.
Луната ще си метне и тя червена кърпа.
Мълчания Господни и пладне овъглено.
Пегас е свил копита във патериче време.
Слънчасали стихии, а стиховете – тръпни.
Един прашасал спомен седлото ѝм ще глътне.
И няма да те гоня – неслучена в стрелките.
Във Времето ще точи тъгата своя скиптър.
А в приказка бездумна как искам да се сгуша.
След толкова води – удавница. Сред твойта "суша"…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
