Отлитане

28.10.2020 г., 18:10 ч. 2020-10-28T18:37:57+02:00

Поезия

409 10 2

Отлитат звездите в ярката нощ...

Застанал в ъгълчето на света тъгувам.

Тъгувам за нашата любов,

която няма пак да се повтори.

Тъгувам за тебе, любима.

Да можех да те докосна отново,

както преди.

Едно паяче неспирно изприда

нишката на мойрата.

Снишава се пулса, надвикан от тишината.

Безмълвието, пред което сме безсилни.

Безмълвието на влажните подземия.

Ушите на мрака,

подслушали живота ни.

Гора от уши

по-безмилостни от утро...

от първата сива ласка на слънцето,

осквернила бляновете на нощта.

Но аз ще те вдигна с магическа длан -

длан като карта на Отвъдното.

Очите ми са път и спасение,

вън от затвора на тази вселена...

Вън от обществото на обречените...

Просто ме следвай в тунела на прибоя

под мигащите погледи на съмнението,

защото съм алфа и омега -

пръв и последен,

Рицар на неземното.

https://www.youtube.com/watch?v=ktG52B2-6wo

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Елка (Елка Тодорова)

2020-10-28T22:42:36+02:00

Любовта е споделена магия, която ни пренася през времето и пространството към звездите! Поздравления, стихът много ми хареса!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2020-10-28T18:30:24+02:00

Макар тъжните ноти на най-красивата любовна песен, усещането от прочита твори чувства на красота, съпреживяване на истинска и чиста обич - неземен дар и тези, които я имат са благословени!