Отлитане
Отлитат звездите в ярката нощ...
Застанал в ъгълчето на света тъгувам.
Тъгувам за нашата любов,
която няма пак да се повтори.
Тъгувам за тебе, любима.
Да можех да те докосна отново,
както преди.
Едно паяче неспирно изприда
нишката на мойрата.
Снишава се пулса, надвикан от тишината.
Безмълвието, пред което сме безсилни.
Безмълвието на влажните подземия.
Ушите на мрака,
подслушали живота ни.
Гора от уши
по-безмилостни от утро...
от първата сива ласка на слънцето,
осквернила бляновете на нощта.
Но аз ще те вдигна с магическа длан -
длан като карта на Отвъдното.
Очите ми са път и спасение,
вън от затвора на тази вселена...
Вън от обществото на обречените...
Просто ме следвай в тунела на прибоя
под мигащите погледи на съмнението,
защото съм алфа и омега -
пръв и последен,
Рицар на неземното.
https://www.youtube.com/watch?v=ktG52B2-6wo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
