evropa (Нели)
217 1188
19.02.2007 г., 14:17 ч.

Отлиташ 

  Поезия
522 0 9

Душата, като строшено огледало, се пука.

Как ли ще сe развият събитията от утре тука.

Отчаяна съм, терзая се и страдам.

Да се откажеш, чедо, се надявам.

 

Не може майка ти да те прежали.

Ще ти простя ли бягството? Едва ли?

Не мога да не седна на ракия,

докато плача, пак ще се напия.

 

Не мога, чедо, плаче ми сърцето -

нали едничко си ми ти, детето?

Не зная с моето болно сърце

как ще прежаля свойто дете.

 

А ти отиваш с него да се любиш.

Защо ли плача? Още ми се чудиш.

Сега разбирам майка си едва.

Защо чета в очите и тъга.

 

Така от както свят светува е било -

на всяка майка чедото е мило.

И уж все искам .да те разбера,

но не успявам да се въздържа.

 

Съжалявам, че съм ти се поскарвала,

когато от нервите си ме изкарвала.

Това, надявам се, да е нормално,

макар да се въздържах максимално.

 

 

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не успях да се справя.
  • Значи си супер майка щом си се въздържала максимално!
  • благодаря за подкрепата!
  • Това е живота, Нели!!! Децата порастват и ние не може да ги спрем. Единственото, което можем да направим за тях е да ги обичаме и подкрепяме. Поздрави!!!
  • Аз нямам деца още, но живот и здраве ще съм като ЦРУ

    Като се знам аз какво правех
    Както казах, неизбежно е!
  • ех, аз явно съм по-майка.и ме боли много. навярно и на мама и е било така. Благодаря за подкрепата! следва продължение,но утре.
  • Ехххх, неизбежно е!

    Поздрави
  • Всяка майка минава през тези чувства!
    И е така...децата са при нас за малко и после отлитат!
    Поздрав!
  • Нели болката имаш, боли,
    но детето свое не кори.
    Отлита тя, ти се усмихни,
    с майчин благослов я дари.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??