Отлиташ
Душата, като строшено огледало, се пука.
Как ли ще сe развият събитията от утре тука.
Отчаяна съм, терзая се и страдам.
Да се откажеш, чедо, се надявам.
Не може майка ти да те прежали.
Ще ти простя ли бягството? Едва ли?
Не мога да не седна на ракия,
докато плача, пак ще се напия.
Не мога, чедо, плаче ми сърцето -
нали едничко си ми ти, детето?
Не зная с моето болно сърце
как ще прежаля свойто дете.
А ти отиваш с него да се любиш.
Защо ли плача? Още ми се чудиш.
Сега разбирам майка си едва.
Защо чета в очите и тъга.
Така от както свят светува е било -
на всяка майка чедото е мило.
И уж все искам .да те разбера,
но не успявам да се въздържа.
Съжалявам, че съм ти се поскарвала,
когато от нервите си ме изкарвала.
Това, надявам се, да е нормално,
макар да се въздържах максимално.
© Нели All rights reserved.
