Не спирам да повтарям името ти.
Ще се върнеш ли?
Отмина толкова бързо.
Изгубих те от погледа си,
от прегръдките си...
Слагам очилата на тъгата,
и нека времето излети.
Ще продам дори душата си,
вече съм никой,
малка точка между редовете.
И ще се смалявам с всеки следващ ден,
докато изчезна...
А ти, ти отмина толкова бързо...
© Елена Кирякова Всички права запазени