Отминал спомен

На тази улица позната, в зората на надежда избледняла
преплетените нишки на съдбата отведоха ме, без да съм желала. 
Копнеж или надежда сляпа накараха ме тук отново да дотичам при спомена 
за нещо отлетяло, което на любов прилича.

А улицата днес е тъй различна-посрещна ме като незнайна непозната,
забравила е плахите усмивки, отнесла е сълзите ми реката.

На тази улица преди години, аз честичко неканена прииждах,
отминаха лета и зими, а споменът се връща непоискан.

И ето, тук съм-както неотдавна, сред вечерите топли на летата,
изваяли са може би годините промяна, в тази непозната.