* * * (Отминава...)
* * *
Отминава животът ми бързо и леко...
Как ми писна от тази необрасла пътека!
И къде са тръните... и бабуните... тръпката -
да се драскам, да ставам, да долавям във стъпките
своя порив и хъс, и кръвта си във вените;
да изгаря ме погледът ти и потъва във мене;
да усещам в сърцето си пулса бесен на времето
и попивам със порите дързостта си невременна;
да вървя, да пробивам и с посока да тичам -
да живея, да бъда и да знам, че
обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
