4.06.2009 г., 12:48 ч.

* * * (Отминава...) 

  Поезия » Друга
678 0 8

 

* * *

 

Отминава животът ми бързо и леко...

Как ми писна от тази необрасла пътека!

И къде са тръните... и бабуните... тръпката -

да се драскам, да ставам, да долавям във стъпките

своя порив и хъс, и кръвта си във вените;

да изгаря ме погледът ти и потъва във мене;

да усещам в сърцето си пулса бесен на времето

и попивам със порите дързостта си невременна;

да вървя, да пробивам и с посока да тичам -

да живея, да бъда и да знам, че

                                                      обичам...

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??