Как мислиш със теб да я караме?
Добре. Ще останем приятели.
Във скайпа редовно се караме,
по телефона пак сме мечтатели.
До кога ще останат висящи
нашите взаимоотношения?
Търсим се като незрящи,
разказваме свойте вълнения.
Говориш унесен за бъдеще,
там място за мене отреждаш,
но сам ти не знаеш ще бъдеш ли
до мен, щом живота пререждаш?
Не питаш какво си представям
във моите тайни мечти?
Дали теб до мене поставям...?
Я, по-добре забрави!
Ти знаеш, че всичките грешки
прощавах със лека ръка.
Запали ми всичките дрешки,
е... преживях и това.
Но думите зли и отровни
не мога да ти простя -
„не те искам, иди си" пророни
през стиснатата си уста.
Как мислиш, че тежката дума
мога така да забравя?
По-силна от мор или чума,
тя кървава диря оставя.
© Нели Всички права запазени