15 oct 2007, 10:48

Отношения

  Poesía
1.3K 0 8
 

Как мислиш със теб да я караме?

Добре. Ще останем приятели.

Във скайпа редовно се караме,

по телефона пак сме мечтатели.

До кога ще останат висящи

нашите взаимоотношения?

Търсим се като незрящи,

разказваме свойте вълнения.

Говориш  унесен за бъдеще,

 там място за мене отреждаш,

но сам ти не знаеш ще бъдеш ли

до мен, щом живота пререждаш?

Не питаш какво си представям

във моите тайни мечти?

Дали теб до мене поставям...?

Я, по-добре забрави!

Ти знаеш, че всичките грешки

прощавах със лека ръка.

Запали ми всичките дрешки,

е... преживях и това.

Но думите зли и отровни

не мога да ти простя -

„не те искам, иди си" пророни

през стиснатата си уста.

Как мислиш, че тежката дума

мога така да забравя?

По-силна от мор или чума,

тя кървава диря оставя.










¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря ви ! благодаря за съветите и за подкрепата! благодаря,че сте ме чели до сега!
  • не бъди приятелка с него...
    в приятелството има истина, но няма трепет
  • Изстреляно!
    Поздрав!
  • Права си, думите понякога ни убиват!
  • Харесва ми,но...имам питанка, ако позволите...
    Когато ви излъжат и са лицемерни-не прощавате!
    Когато ви изстрелят истината в очите-пак не прощавате!Еми боли,ама кое е за предпочитане...То угодия няма май...Сори,че избухнах,ама се зачудих ей така...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...