Oтново

Поезия

628 0 2

Oтново

И бродя аз в нощта,

търсейки кой ще ми подаде ръка.

Лъч надежда, светлина,

и отново мрак и студенина.

Ще надигна ли отново аз глава,

за да последвам моята съдба?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Самира (Катерина)

Винаги е трудно изправянето... но именно, когато се изправим осъзнаваме, че можем да бъдем силни! Горе главата

2011-11-09T15:33:58+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Ще ,Ще последваш съдбата си и ще трябва да вдигнеш глава!Харесах!Бори се!Поздрав!

2011-11-09T12:32:56+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0