Oтново

Poetry

625 0 2

Oтново

И бродя аз в нощта,

търсейки кой ще ми подаде ръка.

Лъч надежда, светлина,

и отново мрак и студенина.

Ще надигна ли отново аз глава,

за да последвам моята съдба?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Самира (Катерина)

Винаги е трудно изправянето... но именно, когато се изправим осъзнаваме, че можем да бъдем силни! Горе главата

2011-11-09T15:33:58+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Ще ,Ще последваш съдбата си и ще трябва да вдигнеш глава!Харесах!Бори се!Поздрав!

2011-11-09T12:32:56+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0