Oтново

Poetry

632 0 2

Oтново

И бродя аз в нощта,

търсейки кой ще ми подаде ръка.

Лъч надежда, светлина,

и отново мрак и студенина.

Ще надигна ли отново аз глава,

за да последвам моята съдба?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Самира (Катерина)

Винаги е трудно изправянето... но именно, когато се изправим осъзнаваме, че можем да бъдем силни! Горе главата

2011-11-09T15:33:58+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Ще ,Ще последваш съдбата си и ще трябва да вдигнеш глава!Харесах!Бори се!Поздрав!

2011-11-09T12:32:56+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0