Nov 9, 2011, 12:04 PM

Oтново

  Poetry
633 0 2

Oтново


И бродя аз в нощта,

търсейки кой ще ми подаде ръка.

Лъч надежда, светлина,

и отново мрак и студенина.

Ще надигна ли отново аз глава,

за да последвам моята съдба?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Янчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги е трудно изправянето... но именно, когато се изправим осъзнаваме, че можем да бъдем силни! Горе главата
  • Ще ,Ще последваш съдбата си и ще трябва да вдигнеш глава!Харесах!Бори се!Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...