Oтново
Oтново
И бродя аз в нощта,
търсейки кой ще ми подаде ръка.
Лъч надежда, светлина,
и отново мрак и студенина.
Ще надигна ли отново аз глава,
за да последвам моята съдба?
© Радослав Янчев All rights reserved.
Oтново
И бродя аз в нощта,
търсейки кой ще ми подаде ръка.
Лъч надежда, светлина,
и отново мрак и студенина.
Ще надигна ли отново аз глава,
за да последвам моята съдба?
© Радослав Янчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...