Липсва ми дивото в тебе, природо.

Слънцето да заиграе по мен,

да ме изгори между сенките листни,

да потръпна от страх пред простотата ти.

Потънах в теб, без да съм те докоснала.

Като наркотик ме обзе

и почувствах как ме обгръща силата ти,

събудила отново вълчото в мен, без да съм искала.

Мислех, че градският шум е убил в мене горското.

Мислех, че сивото е погребал цвета ти,

но абстиненцията хвана сърцето ми

и забравих коя съм станала.

Липсва ми огъня ти, природо.

Усетих аромата ти,

само покрай тебе минала

и запали в мен всичко угаснало.

Дяволе, спри тези игри незапочнали.

Взе ми душата и върна я,

но потъпках те аз и прехапала устни,

ще захапя всяко за теб отрицание.