Отново
Липсва ми дивото в тебе, природо.
Слънцето да заиграе по мен,
да ме изгори между сенките листни,
да потръпна от страх пред простотата ти.
Потънах в теб, без да съм те докоснала.
Като наркотик ме обзе
и почувствах как ме обгръща силата ти,
събудила отново вълчото в мен, без да съм искала.
Мислех, че градският шум е убил в мене горското.
Мислех, че сивото е погребал цвета ти,
но абстиненцията хвана сърцето ми
и забравих коя съм станала.
Липсва ми огъня ти, природо.
Усетих аромата ти,
само покрай тебе минала
и запали в мен всичко угаснало.
Дяволе, спри тези игри незапочнали.
Взе ми душата и върна я,
но потъпках те аз и прехапала устни,
ще захапя всяко за теб отрицание.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
