Отново и отново
Случайност е да притежаваш фон,
връз който да се вихрят вси сезони.
Изкуство е да ги оставиш там,
макар да ти се ще да ги прогониш.
Особено онези – лютите на студ,
богати на парлив и палав вятър.
Тях някой с умисъл ги е поставил тук.
Те ръсят сняг по топлите ни длани,
просъсква влагата, като уплашена змия,
готова да забие зъбчето с отрова.
В плътта на белотата на деня
приижда здрач отново и отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
