Отново ме желаеш...
Отново ме желаеш
силно като лятото,
да стопля твоята
замръзнала душа
и плодовете на страстта ми
да откъснеш,
да се къпеме
пак в живата вода.
И казваш, че жена ти
като зима е
студена, люта
и не я обичаш...
Но винаги пред нея
и пред съвестта си
за мен
отричаш...
Предишната любовница
цъфтяла, казваш,
неопитна и млада
като пролетта...
И друг, по-силен вятър,
я отбрулил от живота ти
и отлетяла някъде страстта.
Сега отново гледаме се
влюбено,
откраднали
нощта поредна...
Звъни ти
телефона,
казваш грешка е,
но в мен като светкавица просветва...
И докато ми шепнеш ти,
че аз съм любовта,
аз питам се дали
не ти звънеше ЕСЕНТА?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
