Отново ме желаеш...
Отново ме желаеш
силно като лятото,
да стопля твоята
замръзнала душа
и плодовете на страстта ми
да откъснеш,
да се къпеме
пак в живата вода.
И казваш, че жена ти
като зима е
студена, люта
и не я обичаш...
Но винаги пред нея
и пред съвестта си
за мен
отричаш...
Предишната любовница
цъфтяла, казваш,
неопитна и млада
като пролетта...
И друг, по-силен вятър,
я отбрулил от живота ти
и отлетяла някъде страстта.
Сега отново гледаме се
влюбено,
откраднали
нощта поредна...
Звъни ти
телефона,
казваш грешка е,
но в мен като светкавица просветва...
И докато ми шепнеш ти,
че аз съм любовта,
аз питам се дали
не ти звънеше ЕСЕНТА?...
© Росица All rights reserved.
