6.06.2007 г., 19:45 ч.
Отново непознати
Отново непознати
Отново тръгваме в различните посоки,
отново си говорим понякога с очи.
И пак сме безразлични и жестоки,
и пак сме непознати аз и ти!
Живели кратко със своите проблеми,
отново непознати пак стоим.
Държим се като деца, а уж сме големи,
но не можем трудностите си да разрешим!
Всеки със своите приятели говори,
непознати пак поглеждаме се гузно.
Само теб гледат очите мои,
и срещат ли погледа ти става скунфузно!
Приятели - не, а отново непознати!
След цялото време, прекарано с теб,
след всичките чувства признати,
ти ставаш, минаваш през мен и гледаш напред!
Отново тръгваме в различните посоки,
отново си говорим понякога с очи.
И пак сме безразлични и жестоки,
и пак сме непознати аз и ти!
Живели кратко със своите проблеми,
отново непознати пак стоим.
Държим се като деца, а уж сме големи,
но не можем трудностите си да разрешим!
Всеки със своите приятели говори,
непознати пак поглеждаме се гузно.
Само теб гледат очите мои,
и срещат ли погледа ти става скунфузно!
Приятели - не, а отново непознати!
След цялото време, прекарано с теб,
след всичките чувства признати,
ти ставаш, минаваш през мен и гледаш напред!
© Елена Филипова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тъжно е , когато се получава така , но просто и ти трябва да продължиш и да гледаш само напред