Отново непознати
Отново непознати
Отново тръгваме в различните посоки,
отново си говорим понякога с очи.
И пак сме безразлични и жестоки,
и пак сме непознати аз и ти!
Живели кратко със своите проблеми,
отново непознати пак стоим.
Държим се като деца, а уж сме големи,
но не можем трудностите си да разрешим!
Всеки със своите приятели говори,
непознати пак поглеждаме се гузно.
Само теб гледат очите мои,
и срещат ли погледа ти става скунфузно!
Приятели - не, а отново непознати!
След цялото време, прекарано с теб,
след всичките чувства признати,
ти ставаш, минаваш през мен и гледаш напред!
Отново тръгваме в различните посоки,
отново си говорим понякога с очи.
И пак сме безразлични и жестоки,
и пак сме непознати аз и ти!
Живели кратко със своите проблеми,
отново непознати пак стоим.
Държим се като деца, а уж сме големи,
но не можем трудностите си да разрешим!
Всеки със своите приятели говори,
непознати пак поглеждаме се гузно.
Само теб гледат очите мои,
и срещат ли погледа ти става скунфузно!
Приятели - не, а отново непознати!
След цялото време, прекарано с теб,
след всичките чувства признати,
ти ставаш, минаваш през мен и гледаш напред!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Филипова Всички права запазени
