Jun 6, 2007, 7:45 PM

Отново непознати

  Poetry
1.1K 0 1
Отново непознати

Отново тръгваме в различните посоки,
отново си говорим понякога с очи.
И пак сме безразлични и жестоки,
и пак сме непознати аз и ти!


Живели кратко със своите проблеми,
отново непознати пак стоим.
Държим се като деца, а уж сме големи,
но не можем трудностите си да разрешим!


Всеки със своите приятели говори,
непознати пак поглеждаме се гузно.
Само теб гледат очите мои,
и срещат ли погледа ти става скунфузно!


Приятели - не, а отново непознати!
След цялото време, прекарано с теб,
след всичките чувства признати,
ти ставаш, минаваш през мен и гледаш напред!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих ! (6)
    Тъжно е , когато се получава така , но просто и ти трябва да продължиш и да гледаш само напред

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...