Отново с теб аз имам среща -
тази вечер, в моя сън.
И моля се да си насреща,
щом звездите грейнат вън.
Отново с теб ще си говорим
за нашите мечти и тайни,
а щом очите си притворим,
мечтите ни ще са безкрайни.
Отново с теб ще се посмеем
на всичко весело и лудо,
а после с прегръдка ще се сгреем -
на мене стига ми туй чудо.
Отново с теб идва раздяла -
в мига, когато слънцето изгрее,
но ще се върнеш пак при мен, в бяло,
с луната бледа ще се смеем.
© Калин Станчев Всички права запазени