21.04.2019 г., 2:03

Отново за истината

342 0 0

ОТНОВО ЗА ИСТИНАТА

 

Търсих я много изстрадани години,
и тогава, когато я разбрах, се ужасих...
Дали пред чужди хора да я разкрия,
или да я вмъкна в болезнения стих?

 

Реших се и с болка я изказах гласно...
Върху главата ми бурята се спусна.
Оплюта, истината изплака многократно.
Подлеци, лицемери отгоре изплуваха.

 

Намразиха дори невинната ми поезия.
„Приятели“ многобройни се скриха,
сякаш ги бе хванала тиха амнезия.
От собствения грях ръцете си измиха...

 

Но тръгнала по пътя на правдата,
не мога да се върна победена назад.
Има много като мен... зад преградата...
И те своята истина ще кажат... изкрещят...

 

20 04 2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...