27.05.2016 г., 15:17

Отново за рекъвъра

455 0 0

Отново за рекъвъра

 

Аз знам, рекъвъра е нещо важно,

рекъвър тук от всички се твори.

Историята е депо багажно

и всеки ден се пълна от зори.

 

Тук всички хора страни и народи,

създадени са в един екземпляр.

За нас Вселената, тефтера води

и знае кой къде от нас е спрял.

 

А ние си затваряме очите

и мислим всичко, че започва с нас,

от туй ни идват често и бедите,

за туй понякога не сме във час!

 

Не само,че сме ний оригинали,

и просто няма копия за нас,

Земята се върти и не е спряла

и да повтаря ме туй не е грях.

 

Не срещам нови теми по земята,

но виждам как са казани на глас.

За талантливо казани се смятат,

изреченото от сърце и в транс!

 

Пресътвореното е талантливо,

когато е изказано  с финес,

когато  в мозъка, в сърцето се набива

и дразни твоя интерес!

 

Но префърцулените идиоми,

не стигат нашите сърца,

и не докосват трусови разломи,

не за нас добри като слънца!

 

Ний често търсим глупави ефекти,

читателите си да изумим.

И с думите от низините взети,

ний истински на можем да дружим!

 

С оригинали защо ще се хвалим?!

Повтаряме туй гдето е било!

И наште прадеди от туй са брали

и са били със вдигното чило!

   28.08.2011г.Драгойново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...