Отново за ябълката и змията
Слънцето изгря, затопли се Едема,
а с нея и змията, промърда и се разигра.
Огледа хищно тучната поляна,
накрая ѝ узряла ябълка окото хвана.
Нагоре пропълзя и се маскира
закро̀тена сред китните листа,
зачака някой жаден да намине
да накваси с плод пресъхнала уста.
Ей ги - идват двама, кръшна Ева,
със смокиново листо Адама,
като куче крака влачи след жената,
в очакване на някаква отплата.
- Ах, каква си сочна, зряла,
бих сама изяла те и цяла,
но изпърво ще подам на Адам,
че да си поиска го е срам!
Знаете нататък що се случи.
Оттогава досега двама обикалят
грешната Земя, а в клонака скрита
нови жертви на греха чака подлата змия.
Изводът е видно ясен: гладен, жаден -
воден от най-низки страсти - не посягай,
не поемай всеки плод или протегната ръка!
Че не знаеш що крои ти коварната съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
Няма да са гладни, няма да се прелъстяват, абе един живот ще настане... метален и потракващ, а пък змиите и ябълките само виртуални 
