Отново за ябълката и змията
Слънцето изгря, затопли се Едема,
а с нея и змията, промърда и се разигра.
Огледа хищно тучната поляна,
накрая ѝ узряла ябълка окото хвана.
Нагоре пропълзя и се маскира
закро̀тена сред китните листа,
зачака някой жаден да намине
да накваси с плод пресъхнала уста.
Ей ги - идват двама, кръшна Ева,
със смокиново листо Адама,
като куче крака влачи след жената,
в очакване на някаква отплата.
- Ах, каква си сочна, зряла,
бих сама изяла те и цяла,
но изпърво ще подам на Адам,
че да си поиска го е срам!
Знаете нататък що се случи.
Оттогава досега двама обикалят
грешната Земя, а в клонака скрита
нови жертви на греха чака подлата змия.
Изводът е видно ясен: гладен, жаден -
воден от най-низки страсти - не посягай,
не поемай всеки плод или протегната ръка!
Че не знаеш що крои ти коварната съдба!
© П Антонова All rights reserved.
Няма да са гладни, няма да се прелъстяват, абе един живот ще настане... метален и потракващ, а пък змиите и ябълките само виртуални 
