Отпечатък
Ти издълба отпечатък
надълбоко в моята душа.
Беше моят миг най-кратък
и единствен във света.
Ти беше моят сън
наи-сладък,
но и най-коварен.
А за мене беше златен...
Задавих се с отровен залък
разбрах и ти си бил измамен.
А преди...преди...
безумно луди май, че сме били -
да вярваме в тази любов,
като да отправиш към глухия зов.
Връзката ни била е тъжна лъжа,
но защо ли още е жива
тя-любовта?
Защо ни дебне безпощадно даже във съня?
И със сила неизмерна, дива
връща ни назад към любовта-
една безкрайно красива лъжа.
И тази нощ остани...
Никой няма да ни разбере.
Остани, че без тебе смъртно ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Дамянова Всички права запазени
