Отпечатък
Ти издълба отпечатък
надълбоко в моята душа.
Беше моят миг най-кратък
и единствен във света.
Ти беше моят сън
наи-сладък,
но и най-коварен.
А за мене беше златен...
Задавих се с отровен залък
разбрах и ти си бил измамен.
А преди...преди...
безумно луди май, че сме били -
да вярваме в тази любов,
като да отправиш към глухия зов.
Връзката ни била е тъжна лъжа,
но защо ли още е жива
тя-любовта?
Защо ни дебне безпощадно даже във съня?
И със сила неизмерна, дива
връща ни назад към любовта-
една безкрайно красива лъжа.
И тази нощ остани...
Никой няма да ни разбере.
Остани, че без тебе смъртно ме боли.
© Теодора Дамянова All rights reserved.
