Отпивай на глътки живота,
полека, той бързо напива,
и грабва те дръзко, веднага,
оставя ти вкус на тръпчиво.
И вмъква се във вените твои,
нахално, настойчиво, диво,
прониква във тебе фриволно,
залъгва те фино, красиво.
Понася те някъде волно,
а после в пепел те срива,
надежди посипва ти подло,
но мигом с дъжд ги отмива.
В пустинята гола те хвърля,
но утрото с песен напира
и слънцето ярко ти носи,
но защо вятър скоро извива.
Отпивай живота на глътки,
не бързай, по малко отпивай,
той жаждата трудно засища,
но със сила и вкус те напива.
© Сеси Всички права запазени