странница
200 резултата
Не знам дали света ще свърши,
когато ти от мен ще си отидеш,
когато стъпките ти някъде заглъхнат
отвъд стрелките на отминалото време.
Когато звуците на ехото притихнат ...
когато ти от мен ще си отидеш,
когато стъпките ти някъде заглъхнат
отвъд стрелките на отминалото време.
Когато звуците на ехото притихнат ...
1759
7
18
Есента пак е тука сама
със своята тиха походка
и разстели мека мъгла
сред близките хълмове кротки.
Нарисува тя пъстри листа, ...
със своята тиха походка
и разстели мека мъгла
сред близките хълмове кротки.
Нарисува тя пъстри листа, ...
1077
2
16
Невидимите нишки на септември
протягат се сред летните премени
и ненаситно вплитат се в простора,
въздишащ още по морските сирени.
И нашите следи по две се вплитат, ...
протягат се сред летните премени
и ненаситно вплитат се в простора,
въздишащ още по морските сирени.
И нашите следи по две се вплитат, ...
801
1
6
Морска целувка,
топла солена вълна,
галещо лято.
***
Крясък на гларус ...
топла солена вълна,
галещо лято.
***
Крясък на гларус ...
1030
10
Едно цветче от пътя ме отби
и върна спомени предишни,
донесе ми със китното венче,
картини с образи обични.
А там с ожулените колене ...
и върна спомени предишни,
донесе ми със китното венче,
картини с образи обични.
А там с ожулените колене ...
918
11
Да те докосна с лъч разсънен,
с роса, попила мислите на утро,
с уханна ласка, липов цвят поела,
сред гънките на юнските въздишки.
И кротко да се сгуша там до тебе, ...
с роса, попила мислите на утро,
с уханна ласка, липов цвят поела,
сред гънките на юнските въздишки.
И кротко да се сгуша там до тебе, ...
926
2
11
Жена съм, сътворена от Всемира,
със образ от художник претворен,
в картините ликът ми се побира,
от влюбена ръка измайсторен.
Облечена съм в светлина и сянка, ...
със образ от художник претворен,
в картините ликът ми се побира,
от влюбена ръка измайсторен.
Облечена съм в светлина и сянка, ...
936
19
Стих любовен ти написах,
пратих ти го със слънчев лъч,
той към тебе се затича,
със смях откри те отведнъж.
Мислите ти той привлече, ...
пратих ти го със слънчев лъч,
той към тебе се затича,
със смях откри те отведнъж.
Мислите ти той привлече, ...
725
6
След тъмата на нощите в бяло са дните
и заспива укротена умората,
след кошмарните бдения блясват очите
да се пълнят със цветни истории,
след унинието грозно изправяш гърдите, ...
и заспива укротена умората,
след кошмарните бдения блясват очите
да се пълнят със цветни истории,
след унинието грозно изправяш гърдите, ...
739
10
Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,
приласкана мелодия там във нощта,
тя е блян нереален просто до вчера,
част е от утринна мека роса.
Тя е началото нежно подето, ...
приласкана мелодия там във нощта,
тя е блян нереален просто до вчера,
част е от утринна мека роса.
Тя е началото нежно подето, ...
872
15
Тази пролет е толкова чужда,
тя във бяло макар да цъфти,
и самотно навън пак разлиства,
непотърсила твойте очи.
Неповикала твоите стъпки, ...
тя във бяло макар да цъфти,
и самотно навън пак разлиства,
непотърсила твойте очи.
Неповикала твоите стъпки, ...
758
17
Април наметна своя плащ
и хукна като полудял,
облече в бяло-жълт атлаз
пооголелия ни свят.
И като любовник затърча ...
и хукна като полудял,
облече в бяло-жълт атлаз
пооголелия ни свят.
И като любовник затърча ...
626
1
3
Има стихове, които ридаят,
има такива, които болят,
те безгласно сърцата дълбаят,
и тежат във душата, тежат.
Те със думи листа прогарят, ...
има такива, които болят,
те безгласно сърцата дълбаят,
и тежат във душата, тежат.
Те със думи листа прогарят, ...
777
14
За всяка непоискана любов,
останала стаена във сърцето,
за непотърсеното цвете в угарта,
разцъфнало само сред ветровете,
за хиляди изгубени слънца, ...
останала стаена във сърцето,
за непотърсеното цвете в угарта,
разцъфнало само сред ветровете,
за хиляди изгубени слънца, ...
1937
14
Ако някога за мен се сетиш
и някога за мен те заболи,
от низ от спомени въвлечен,
върни се към отминалите дни.
Когато времето във мигове туптеше ...
и някога за мен те заболи,
от низ от спомени въвлечен,
върни се към отминалите дни.
Когато времето във мигове туптеше ...
1743
14
Не съм звездата, покорила всяка сцена,
не съм кокетката от уличния плац,
не съм лолитката, решила да превземе
сърцата на младежите от своя клас.
Наглед навярно съм така обикновена, ...
не съм кокетката от уличния плац,
не съм лолитката, решила да превземе
сърцата на младежите от своя клас.
Наглед навярно съм така обикновена, ...
3019
4
15
Във тихите гънки беззвездни
на нощ най-притихнала, свята,
споделям зова на сърцето
и вопълът скрит във душата.
И в нейните пазви оставям ...
на нощ най-притихнала, свята,
споделям зова на сърцето
и вопълът скрит във душата.
И в нейните пазви оставям ...
626
16
Колата се стрелкаше напред по шосето и оставяше километрите зад гърба си. Марина напускаше града и с него и своето минало. Искаше да бъде далеч, колкото се може по-далеч. Да се откъсне, да забрави. Искаше да прекъсне нишката, свързвала я някога с това място, с този град, с този човек. И това беше на ...
1132
14
Помита вятърът пъстри листа,
навред ги разхвърля като малки ята,
не листа, а сякаш отминали дни,
частици от много човешки съдби.
Поспира за малко, вглежда се в тях, ...
навред ги разхвърля като малки ята,
не листа, а сякаш отминали дни,
частици от много човешки съдби.
Поспира за малко, вглежда се в тях, ...
837
9
Сега съм някак твърде различна,
далечно-дъждовна във сивия ден,
и странно на времето някак приличам,
прихлупило чело зад облак ранен.
И крехка в очакване твое притихвам, ...
далечно-дъждовна във сивия ден,
и странно на времето някак приличам,
прихлупило чело зад облак ранен.
И крехка в очакване твое притихвам, ...
947
16
Тук нощите слепи без теб се роят,
изтръпнали струни китарни мълчат,
безсънно очакване в сърцето струи
и стон на часовник полунощно брои.
Изнизват се мигове, безвестно мълчат, ...
изтръпнали струни китарни мълчат,
безсънно очакване в сърцето струи
и стон на часовник полунощно брои.
Изнизват се мигове, безвестно мълчат, ...
846
12
Аз съм частичка от тази земя,
тъй пъстра, многолика и жива,
плът и кръв съм от таз светлина,
напориста, дишаща, бяла и дива.
Крехък лист съм от плодната земна снага, ...
тъй пъстра, многолика и жива,
плът и кръв съм от таз светлина,
напориста, дишаща, бяла и дива.
Крехък лист съм от плодната земна снага, ...
937
13
Ех ти, лято, не препускай напред,
не отмятай стремглаво пак дните,
като слънчеви гриви на диви коне,
не ги пускай край нас да прелитат.
Запази ни поляните с куп цветове, ...
не отмятай стремглаво пак дните,
като слънчеви гриви на диви коне,
не ги пускай край нас да прелитат.
Запази ни поляните с куп цветове, ...
1183
21
Някой погали листата
в тихата пролетна нощ,
нежно полюшна се в мрака
вятърът в люляков кош.
В бели одежди приседна ...
в тихата пролетна нощ,
нежно полюшна се в мрака
вятърът в люляков кош.
В бели одежди приседна ...
948
20
Какво си ти, прашинка малка,
в съзнанието на много ветрове,
изправяна сред лоното безвестно
на време сред незнайни богове.
Невидима живееш сред безкрая, ...
в съзнанието на много ветрове,
изправяна сред лоното безвестно
на време сред незнайни богове.
Невидима живееш сред безкрая, ...
742
8
Мъглите в здрач неземен,
владееше То в царство зло,
в подмолни сили се кълнеше
и бури сипеше от своето чело.
Железни пранги все ковеше, ...
владееше То в царство зло,
в подмолни сили се кълнеше
и бури сипеше от своето чело.
Железни пранги все ковеше, ...
892
9
Едно дете мечтае още в мен
и в чудеса да вярва не е спряло,
дори в дланта на вихър обледен,
и сред проблеми да е преболяло.
Едно дете ще пазя дълго в мен ...
и в чудеса да вярва не е спряло,
дори в дланта на вихър обледен,
и сред проблеми да е преболяло.
Едно дете ще пазя дълго в мен ...
1012
20
С теб се превръщам в момиче,
забравило възраст и дни
и тичам хлапашки с усмивка,
на среща зад ъгъла в три.
Вълнувам се сякаш, че днеска, ...
забравило възраст и дни
и тичам хлапашки с усмивка,
на среща зад ъгъла в три.
Вълнувам се сякаш, че днеска, ...
957
18
Единствен миг, копнян жадуван,
миг, сътворен от хиляди слънца,
миг, всеобхватно неразумен,
пореден къс от вечността,
частица щастие нетленно, ...
миг, сътворен от хиляди слънца,
миг, всеобхватно неразумен,
пореден къс от вечността,
частица щастие нетленно, ...
1072
17
Всеки ден е ново прераждане,
всяка пролет носи любов,
всеки цвят е нова надежда,
всеки полъх е зов за живот.
И когато научим се истински ...
всяка пролет носи любов,
всеки цвят е нова надежда,
всеки полъх е зов за живот.
И когато научим се истински ...
801
11
Душата ми копнееше по пламъка,
жадуваше тя тайната му сила,
като дете прелюбопитно се пресягах
и исках огъня, сънувах непосилно.
А после как горях през дните сити, ...
жадуваше тя тайната му сила,
като дете прелюбопитно се пресягах
и исках огъня, сънувах непосилно.
А после как горях през дните сити, ...
1086
20
Към тебе протягам свойта ръка,
не виждаш ли, чакам те вече,
побързай, не свеждай глава,
не поглеждай назаде, човече.
Ще затъваме пътьом в калта, ...
не виждаш ли, чакам те вече,
побързай, не свеждай глава,
не поглеждай назаде, човече.
Ще затъваме пътьом в калта, ...
619
6
Дошла е по преспите бели,
усмихната, бяла, честита,
с походка на дивна принцеса,
с лице, разцъфтяло в усмивка.
Пристъпва и пръска надежди, ...
усмихната, бяла, честита,
с походка на дивна принцеса,
с лице, разцъфтяло в усмивка.
Пристъпва и пръска надежди, ...
917
19
Тит беше малко кутре, което се роди в края на есента. Майка му, Нора, беше една бездомна кучка, която скиташе по улиците, откакто собствениците ù я бяха изхвърлили до един контейнер, малко след като се роди. Тя оцеля като по чудо сред ада на големия столичен град. Тя забременя от случайно породисто ...
1086
15
Какво ли ни носиш отново, ноември,
събрал пак във шепите късчета студ,
сред мокри тротоари така потъмнели,
самотни след ситния есенен дъжд.
Забързани в сивото полети птичи, ...
събрал пак във шепите късчета студ,
сред мокри тротоари така потъмнели,
самотни след ситния есенен дъжд.
Забързани в сивото полети птичи, ...
1118
1
20
Душата ми прилича на море,
разплискано докрай от ветровете,
разбунено като от буря в зимен ден
и търсещо приют сред бреговете.
Душата ми скиталчица една, ...
разплискано докрай от ветровете,
разбунено като от буря в зимен ден
и търсещо приют сред бреговете.
Душата ми скиталчица една, ...
1255
19
Целунати от слънцето притихват ветровете
и крият се зад хълмовете там далеч,
загръщат се в пурпурно обляни върховете,
а някъде над тях чертае диря самолет.
Позакъснели птици помахват със крилете ...
и крият се зад хълмовете там далеч,
загръщат се в пурпурно обляни върховете,
а някъде над тях чертае диря самолет.
Позакъснели птици помахват със крилете ...
936
13
Не си мисли, че в плен душата се е свила
и някъде безпомощно сама стои,
или от удари нечестни e останала без сила
и болката от нея неистово струи.
Не си мисли, че чувствата в калта си е зарила, ...
и някъде безпомощно сама стои,
или от удари нечестни e останала без сила
и болката от нея неистово струи.
Не си мисли, че чувствата в калта си е зарила, ...
867
12
Не тръгвай, лято скъпо мое,
за поздрав ти се обърни
и сламената шапка своя
за спомен ти ни остави.
Помахай ни със лъч прощален ...
за поздрав ти се обърни
и сламената шапка своя
за спомен ти ни остави.
Помахай ни със лъч прощален ...
1065
12
Весело момиче,
с лице на кокиче,
кога ще попееш
и пак ще се засмееш,
та да грейне слънце, ...
с лице на кокиче,
кога ще попееш
и пак ще се засмееш,
та да грейне слънце, ...
2209
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
