11.03.2011 г., 20:17

Отплата

858 0 3


В училището Виолета
страшно много е заета -
да се хвали непрестанно,
да се фука постоянно,
че дрехи нови от чужбина
майка ù купува по дузина...
Слушаме я вече отегчени,
ала и малко натъжени -
никой друг от нас си няма
радост толкова голяма,
но днеска лошо ù се случи
и дано да се поучи:
Учителката наша -
госпожа Наташа,
изпитва Виолета на дъската,
ала тя мълча горката,
глава от срам навела,
че пак не беше чела...
Госпожата строго я попита:
- Това отплата ли е, Виолета,
за твойта майка клета,
за подаръците що купува -
щерка ù да мързелува!?
Момиче, да се хвалиш престани,
а запретни се и учи,
че в бележника ти повече от три
не виждат моите очи!
                                   D. Patton

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...