11 мар. 2011 г., 20:17

Отплата

865 0 3


В училището Виолета
страшно много е заета -
да се хвали непрестанно,
да се фука постоянно,
че дрехи нови от чужбина
майка ù купува по дузина...
Слушаме я вече отегчени,
ала и малко натъжени -
никой друг от нас си няма
радост толкова голяма,
но днеска лошо ù се случи
и дано да се поучи:
Учителката наша -
госпожа Наташа,
изпитва Виолета на дъската,
ала тя мълча горката,
глава от срам навела,
че пак не беше чела...
Госпожата строго я попита:
- Това отплата ли е, Виолета,
за твойта майка клета,
за подаръците що купува -
щерка ù да мързелува!?
Момиче, да се хвалиш престани,
а запретни се и учи,
че в бележника ти повече от три
не виждат моите очи!
                                   D. Patton

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дейзи Патън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...