11 мар. 2011 г., 20:17

Отплата

863 0 3


В училището Виолета
страшно много е заета -
да се хвали непрестанно,
да се фука постоянно,
че дрехи нови от чужбина
майка ù купува по дузина...
Слушаме я вече отегчени,
ала и малко натъжени -
никой друг от нас си няма
радост толкова голяма,
но днеска лошо ù се случи
и дано да се поучи:
Учителката наша -
госпожа Наташа,
изпитва Виолета на дъската,
ала тя мълча горката,
глава от срам навела,
че пак не беше чела...
Госпожата строго я попита:
- Това отплата ли е, Виолета,
за твойта майка клета,
за подаръците що купува -
щерка ù да мързелува!?
Момиче, да се хвалиш престани,
а запретни се и учи,
че в бележника ти повече от три
не виждат моите очи!
                                   D. Patton

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дейзи Патън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...