Отпускарско-морска ода
(онъзи, Мара, мъ надъха!).
"Ни ще мъ никой - рекох - спре!".
Ма фърлих съ в девета глуха.
На макс, догоре фул, колата
потегли с кеф към Арапя.
То път ли бе?!... Па миризмата...
От входа още - смрад, воня...
Да бех си зела и теляк -
плациках в пот и без метлички.
Просветвах бясно - същ маяк
(море на къмпинг - не за всички!).
Останъх с голите надежди
в адвентчърнътъ тупурдия.
И с мръсна газ, свъсИла вежди,
в Созопол спрях след икиндия.
И там не беше ток и джицъ -
мурету мръсно, дъжд зама'а...
"Е, не'ам нерви, ни душицъ!".
Реших - ш'съ давъ (що да пра'а?...)!
И бам - зацапах връз вълните.
Спасител свири, ма'а с флага.
"Ни щъ, бе!" - викам - "Бах'ти дните!".
И съскам - съща Баба Яга!
Па моя - щур. Ни мъ оста'а.
След мен съ фтурнъ - да мъ фаща!
"Сакън, бе джанъм! Сал съ пра'а.
Спасител сакам - да го сгаща!"
Илюзии... Напразно, мила...
В дъждовни локви ли ш'съ давиш?!...
Късмето във... земя си скрила!
За повече - магии да правиш!
П.П. Венсеремос, другари и другарки! Чистит ви празник, делник или безделник! Пуздравлявам ви и ви удостоявам за кратко (има-нема двайсетина деня ) с присъствието си. После па шъ забегна, ма па за кратко! Изфиневъйте, ако нещо такова...
Дъ мъ прощавъти, демек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени